Потресаваща е картината на мизерия, бедност, глад и нищета, с която като мистичен воал са обгърнати хората принудени, от тежките условия, да живеят по-зле и от скотове. Няма как да не повлияе на отношението към социалните норми.
Тази творба на Оруел е преди всичко социална. Той посочва с пръст раната на обществото, в което живее, но не само. Бърка в нея и извежда може би най-гротеския й образ. Забелязва се и тук моментът на класова борба. На едно място той казва: "Тълпата (както се смята) се състои от такива долни животни, че веднъж на свобода, те бързо ще станат опасни; по-сигурно е да им отворим толкова много работа, че да не им остава време за мислене", а на друго място пък пише: "Всяка свобода, отдадена на бедните, заплашва собствената им свобода ( т.е. на богатите)".
В тази книга Оруел е наблюдател, който смело се впуска в живота на бедняците, несретниците и изхвърлените от обществото. И въпреки да изглежда, че сам е принуден да живее по този начин - от хотел в хотел, да работи като плонжьор, да скита и да проси, той някак си остава отвън и е по-скоро наблюдател, който описва, а не толкова преживява скитанията и мизерията.
Описанията са богати, подробни и картинни. Показват обаче и тъжната истина, че човешкото сърце си остава коравосърдечно към страдащия, изпадналия, бедния. Подробно, в една от главите, той говори за омагьосания кръг, в който бедняците и в Париж, и в Лондон са изпаднали. Те са безработни, не могат да създадат семейство, отчайват се, пропиват се, поболяват се, а от там не могат да си намерят работа и остават безработни. Дори дава препоръки на Лондонския общински съвет как да се подобрят условията за хората, принудени да живеят в приюти.
Тази творба на Джордж Оруел ще промени отношението ви към просяците, скитниците и бездомните хора. Ще ви накара и да си взимате брошурка от раздаващите я пред метрото, както и да не очаквате благодарност за милосърдната си дейност, нито пък ще искате да качвате подаянието си във Facebook. Тази книга просто си заслужава да бъде прочетена.
Ангел Карадаков