Здравка Евтимова е особен автор. Смятам даже, че след време ще стане една от класиците в литературата и нейните произведения ще се изучават не само в американските училища, но ще бъдат и част от литературния живот на нашето училище.
С разказите на Здравка Евтимова съм се борил няколко пъти. И всеки път нещо не се получаваше между нас. В offnews често публикуват нейни творби, но някак си все съм ги пропускал. Преди седмица в една книжарница ми попадна новата книга със събрани творби - Кръв от къртица. Бях чул за този разказ от новините и от множеството коментари в социалната мрежа. Да, разказа е наистина хубав. Останалите разкази също, но в тях някак си усетих някаква меланхолия, тъга или пък нещо отвлечено. Може би символизмът в тях е доста засилен и това предразполага към някаква меланхолия и отчаяние.
Разказите не са за всеки. Ако очаквате да ви ободрят не ги четете. Те са наистина хубави, не ме разбирайте погрешно, но са сурови. Може би точно като живота. Единствената книга, която ми е носила подобни емоции в четенето е Майстора и Маргарита. До такава степен разказите са на такава вълна, че до дочитането на последния разказ направо не ме свърташе на едно място. Много интересно явление.
Впечатление ми направи и нещо друго. Начинът, стилът, по който пише Здравка е доста особен. Когато ги четеш оставаш с впечатлението, че разказват истории от преди сто години, а в същото време разказите са съвременни и се развиват в днешно време. Не знам дали добре описвам това, което ми е направило впечатление, но се надявам да ме разберете.
Ако искате да се докоснете до душата на Здравка Евтимова книгата "Кръв от къртица" е тази, която ще ви заведе там - между Перник и Радомир, където през лятото Струма се превръща в жабуняк с множество кафяви попови лъжички. Ще ви запознае с хора, в очите, на които има лято и юни, полъх на есен и сняг от най-студената зима. Иначе казано - книгата ще ви срещне с живота. В най-суровата му форма.
Ангел Карадаков