Впрочем никога не съм писал писмо. За моя трагедия и срам, разбира се. Не знам какво е чувството да излееш на лист хартия мислите си към другия човек, да му задаваш въпроси и най-вече да очакваш отговора му с дни, та даже и със седмици. Не знам. Съвременните технологии, ме лишиха от това усещане и не че е късно, но колкото и да съм се колебаел да изпращам писма, всички са ме гледали с насмешка.
До сега винаги съм си мислел, че начинът да опознаеш определен човек - писател, историк, духовник, общественик и изобщо човек, който е носител на дух, е дневникът. Смятал съм, че моментите, в които човек сяда вечер пред масата и листовете хартия, пише, притеснява се, излиза себе си и се лекува, именно тези моменти съм смятал за основополагащи в опознаването на другия човек. Днес открих, че това може да се случи и посредством кореспонденцията.
Изданието "Антон Чехов за Писането" излезе съвсем скоро на книжния пазар и както се казва мастилото по него още не е изстинало. В книгата ще откриете различни писма на известния и велик руски писател до брат му, до приятели, общественици, актьори и писатели. Ще откриете, че Чехов има и друга страна, която рядко разкрива в разказите си. До момента всичко, от което ми е попадало от него като текст, ми е идвало усещането, че Чехов е тъжен човек. И той може би е бил точно такъв в края на живота си, но определено е бил и голям веселяк. На моменти ще се разсмеете на саркастичните му бележки, особено онези към брат му Александър Чехов по повод раждането на сина му. Например в едно място той пише:
"Впрочем трогнат съм и архиерейски благославям кръщелника си, като му дарявам сребърна рубла, която Маша ще скрие до неговото пълнолетие. Обещавам му също така протекция (във висшите кръгове), книга с мои съчинения и безплатно лечение. В случай че заболея, може да разчита да му плащам и обучението..."
А на друго място с ирония и чувство за хумор съветва брат си да слуша съветите му. "Ще бъдеш възнаграден отлично", казва Чехов. "Ще те спомене в моята биография бъдещият историк: "Имал той брат Алексей, който изпълнявал поръчките му, с което спомогнал за развитието на неговия талант"".
Чехов пише изключително увлекателно и успява да създаде картина пред погледа на читателя, дори в писмата си. Четейки човек се пренася във времето на царска Русия, преживява заедно пътешествията, преживяванията и премеждията на известния писател, както и влиза дълбоко във вътрешния му свят, където той често е самотен. В писмо до своя приятел Суворин Чехов пише: "Има мигове, в които аз с положителност падам духом. За кого и защо пиша? За публиката? Но аз не я виждам и вярвам в нея по-малко, отколкото в таласъми: тя е необразована, лошо възпитана, а по отношение на нас - недобросъвестна и неискрена. Нужен ли съм на тази публика, или не съм нужен, не мога да разбера", пише Антон Чехов.
И ние, днешната му публика, със сигурност бихме отговорили, че ни е повече от нужен, защото перото му продължава да възвисява духа, да ободрява мисълта и да подарява по глътка свеж въздух във време на смог.
Преводачът на книгата Петрана Пасева пише за съвремието ни, че "никога говоренето и писането не са били в такава степен лишени от слово, както днес". В правотата на всички тези думи сме свидетели самите ние. Защото помислете само какво ще четат поколенията след нас от оставеното от нас. Съобщения във Facebook? Имейли? Все неща, които надали ще имат стойност подобна на онази кореспонденция водена от Чехов, Кафка, Достоевски, Рилке и Оскар Уайлд. Кореспонденция по нищо не отстъпваща от творбите на същите тези автори.
За да опознаете Чехов прочетете кореспонденцията му.
Ангел Карадаков