На повечето от нас като чуем името Гилбърт Кийн Честъртън се сещаме за приятния отец Браун и неговите разкрития от поредицата криминални романи на английски журналист и писател.
Честъртън обаче е и автор с религиозна наклонност. Книгата "Ортодоксия", издадена наскоро от Омофор показва именно тази му страна. Той написва книгата през 1905 година, но е стряскащо актуален и днес. Определено ще ви направят впечатление някои основни неща в неговото писане и то е именно защитата на вярата от агностиците.
В книгата Честъртън буквално прави на пух и прах теорията, че християнството си прилича в будизма и хиндуизма като философско течение. В предговора на книгата Емил Димитров споделя, че според него в "Ортодоксия" Честъртън дава като послание, че именно християнството е квинтесенцията на живота ни.
Това, което на мен лично ми направи огромно впечатление бе в една от главите, в които Честъртън говори за приказките и традицията на човека в това да ги създава през цялата история. Такъв прочит на Джак и бобеното зърно, Красавицата и звяра, Пепеляшка и Спящата красавица не бях чел и дори не се бях замислял, че погледнати през призмата на вярата тези приказки могат да дадат цяла една християнска философия на живота на малчуганите.
Накрая бих искал да завърша с няколко цитата от книгата, които ми направиха впечатление. Ето ги и тях: "Християнството може да направи света на пух и прах и в най-разводнения си вид. И най-незначителното присъствие на Църквата е ултиматум към света". "Ортодоксалната църква никога не се е поддавала на опитомяване и условности, никога не е била престижна... Лесно е да бъдеш луд, лесно е да бъдеш еретик. Винаги е лесно да се водиш по ума на епохата - трудно е да запазиш собствения си ум. Лесно е да си модернист, както е лесно да бъдеш и сноб. Да паднеш в капана от грешки и преувеличения, заложен от сменящите се моди и какви ли не секти в историята на християнския свят, е наистина съвсем просто.
Винаги е лесно да паднеш: можеш да паднеш под всякакъв ъгъл, а да останеш прав - само под един. Да се поддадеш на временни увлечения, вариращи от гностицизъм до християнска наука, би било безопасно и сигурно. Омайващото приключение се крие в това да се опазиш от всички тях и аз си представям как Божията колесница се носи с гръм през вековете, недостойните ереси се просват повалени, а непокорната истина се вие все като спирала, но винаги нагоре"... "Християнският пастир не води стадо овце, а множество бикове и тигри, множество ужасяващи идеали и унищожителни доктрини, всяка от които е достатъчно силна, за да се превърне във фалшива религия и опустоши света. Не забравяйте, че Църквата обича именно опасните идеи - тя е укротител на лъвове... В това се крие вълнуващата романтика на каноничната вяра. Хората са придобили глупавия навик да говорят за нея като за нещо тромаво, скучно и безобидно, но не е имало по-дръзко и вдъхновяващо учение от нея. Каноничната вяра е разумност, а да си разумен е по-фанатично, отколкото да си луд..."
Като имате време отделете си два дни и прочетете тази книга, която ще ви отговори на много въпроси.
Ангел Карадаков