Хроника на хилядната година от монах Раул Глабер е доста интересно и увлекателно четиво. Не голямо по обем то обхваща първата година от новото хилядолетие. Книгата представлява историята на владетелите живели в Галия, днешна Франция, но обхваща и други исторически личности - императори, патриарси, папи, епископи и др.
Самата книга е интересна и с това, че се превръща като своеобразно свидетелство за едно събитие, което модерната историография нерядко е склонна да хиперболизира, а именно апокалиптичните настроения и очакването на идването на края на света и Страшния съд през тази година. В своята хроника монахът Раул описва различни бедствия, които са се случили в Европа, като всемирен глад и наводнения, както и различни знамения по небето - слънчево затъмнение, лунно затъмнение и падане на звезди.
В описаната хроника ще срещнете интересни случки за чудеса от светии, както и за поправянето на греховния живот на мнозина, живели в онова време. В книгата си монахът описва и голямото чудо, което всяка година се случва на Божи Гроб (дори и днес) - снизхождането на Благодатния огън. Интересен е моментът, в който монахът описва отношенията между Римската църква и Вселенската патриаршия в годините преди разделението на църквата (тъй като книгата е писана преди 1054 г.). В своята хроника монахът не крие и своята критика към моралния упадък на обществото, както към епископата, така и към народа. Някои от словата му звучат изключително актуално и днес.
Монах Раул Глабер, чието име означава "Безбрадият" или "Плешивият" е роден в края на X в. в Бургундия. За живота му не е известно много. Едва дванадесетгодишен постъпва в манастир, ала неспокойният му нрав и опърничавият му характер, съчетани с неутолимата жажда за знания, му навличали ненавистта на братята и го принуждавали твърде често да сменя манастирската обител. Краят на скиталчеството му бил поставен в известния по онова време манастир Клюни. Преди кончината си той отива в манастира "Сен Жермен" в Оксер, където работи над труда на своя живот, "Историята", която започва да пише малко преди 1031 г. по внушение на тогавашния си приор Гуилелмо от Волпиано. "Хрониката" е завършена вероятно през 1048 г. и е посветена на клюнийския игумен отец Одилон.
Ангел Карадаков