Бяха дрипави, изпосталели фигури онези, които вървяха тогава по шосето... А какво ставаше в мозъците на тези мъже? Те си мислеха за супата, която се разпределяше при единственото за деня раздаване на храна - вечер в лагера, след завръщане от работното място... И тогава на един от мъжете тези мисли се сториха някак си твърде глупави. И той се опита да се въздигне до други мисли, до "по-достойни за човека" грижи... Представи си, че стои зад един ораторски пулт в един виенски народен университет и изнася беседа - и то за онова, което преживяваше в момента: в ума си той изнасяше доклад със заглавие "Психология на концлагера".
Ако можехте да се вгледате по-отблизо в човека от онази група, щяхте да забележите, че на куртката и на панталона си бе зашил по едно парцалче от бельо, на което се четеше номер: 119104. И ако бихте разгърнали за справка лагерните книги на Дахау, щяхте да откриете, че до този номер е записано името на концлагериста: Франкъл Виктор".
Така започва една от трите глави на наскоро излязлата от печат книга на Виктор Франкъл "За смисъла на живота". В изданието са включени три беседи на големия австрийски невролог и психиатър, изнесени през 1946 г.
Мислите на Франкъл са потресаващо актуални и днес, когато пред взора на всеки един от нас стои въпросът за смисъла на живота, за смисъла от съществуването и за това какво е изобщо нашето предназначение тук и сега в света. Може би всеки човек достига до това заключение (какъв е смисълът на собствено моя живот) в различно време от своето развитие. Някои разбират това още от самото си детство, други се размислят над този вечен въпрос в своето юношество или младежки години, а някои достигат до смисъла едва, когато животът им вече започва да се изплъзва, в тяхната златна есен.
По особено изкусен начин Франкъл представя на своите студенти, а и чрез това издание и на всички нас, какво трябва да бъде нашето предназначение в света, който ни заобикаля. Впечатление може да ви направи и няколкото интересни случки, които психологът споделя от своя опит с хора, които са на прага да загубят (или направо са загубили) смисъла от собственото си съществуване и споделя как именно човек би могъл да се справи с тези така трудни екзистенциални въпроси - Кой съм аз? Защо съм тук? Какво трябва да правя със себе си?
Въпроси, които звучат плашещи, особено за съвременния човек изправен пред безпътицата на своето съвремение. Разбира се, Виктор Франкъл говори от позицията на човек, който е бил на прага на смъртта, на срещата с нея. Той дори споделя в една от лекциите си, че миналата през ума му мисъл за самоубийство му се сторила смешна, при положение, че така или иначе е щял да умре в лагера. Срещата на големия психолог с истинската грозота на човешката омраза, го карат да преосмисли не само собствения си живот, но и въобще да пренареди своите възгледи за света. Интерес може да предизвикат и мислите на Франкъл за това, че друг не може да замести нашето собствено стоене в света. Колкото и неблагодарна работа да имаме, колкото и малко приятели да сме придобили, никой не може да замести нас самите. Някой друг може да работи работата ни, друг да употребява вещите ни, но никой не би могъл да измести собственото аз, което единствено запълва света по своя уникален начин.
Книгата се чете бързо, лесно и е напълно подходяща за почти всеки човек, особено за онези, които не знаят какъв е смисълът на живота им.
Ангел Карадаков