Безспорно Джордж Оруел е един от незабравимите автори на XX в. и неговото творчество тепърва ще бъде откривано отново и отново. С писаното му слово за първи път се срещнат едва миналата година, когато прочетох "1984" - книга, която всеки човек трябва да я прочете поне веднъж в живота си.
За да знае постоянната опасност, която се е надвесила над човечеството. Когато отворих "1984" и я прочетох не разбрах точно контекста, в който книгата бе написана. Този контекст ми бе изяснен от "Есета" на Оруел. Малка книжка, съдържаща в себе си различни есета на видния писател, повечето от които засягат политическата ситуация в десетилетието -30-40-та година на XX в.
Доста време и място Оруел отделя и на сравненията, които прави между социализма и нацизма. "Интелектуалците, които толкова обичат да съпоставят демокрацията и тоталитаризма и да "доказват", че едното е толкова лошо, колкото и другото, са просто лекомислени хора, които не са били изправяни с лице срещу реолнистите", казва Оруел. Отправя открита критика към Толстой и Честъртън. Първият критикува за отношението му към Шекспир, а вторият за това, че обръща толкова внимание на религията.
"Честъртън беше писател със значителен талант, който предпочете да потисне и изтъчената си чувствителност, и интелектуалната си честност за каузата на римокатолическата пропаганда", казва Ориел по адрес на Честъртън.
Две от есетата му обаче са доста различни от другите като тематика - едното е "Новите думи", в която Оруел говори за нуждата от това да се съставят думи, с които човек да може по-ясно да опише своите мисли и чувства (есето му веднага препраща към т.н. новговор от "1984"), а във второто пък "Чаша хубав чай", той говори за това как да се направи перфектната чаша чай.
На пръв поглед тематиките в есетата са различни, но всъщност показват в пълнота Оруел - писател, човек интересуващ се от политика, философ, обичащ изкуството. Последното го показва в обширното си свое есе а Салвадор Дали, в което открито споделя и критиката си както към Дали, така и към неговите критици.
Есетата са интересни и с това, че ще ви дадат малко по-различен поглед за творчеството на Оруел. Книгата завършва с предговора, който Оруел пише по повод книгата "Фермата на животните".
Прочетете ли "Есета" ще разберете, че Джордж Оруел не е просто добър писател, но преди всичко един честен човек.
Ангел Карадаков