Ако чуете името Сьорен Киркегор, то най-вероятно се сещате за философия и за екзистенциални трактати и фундаменталната свобода. Това е един от най-големите философи все пак, но навярно не мислите за Киркегор като за прелъстител, завземащ женските сърца.
Така мислех и аз или поне докато не прочетох "Дневник на прелъстителя" и "In vino veritas". Две произведения на големия датски философ събрани в една книга. Те са толкова наситени с поезия, че на моменти човек може да се обърка и да реши, че чете не философ, а доста добър поет. В началото на изданието публикувано от Хемус груп, може да прочетете една студия на Исак Паси, в която доста подробно се говори именно за творчеството на Сьорен Киркегор, както и превратностите в живота му.
В "Дневник на прелъстителя" Киркегор говори от името на Йоханес - човек, обичащ женската красота не само като мъж, но и като (а и преди всичко) естет. Любител на нежното творение, създадено, за да подкрепя и запълва липсващата друга половинка. Текстът е доста преплетен с библейските персонажи. Киркегор постоянно съпоставя или препраща към евангелските сюжети, притчи и слова. Гръцката древна философия и митология също присъства доста осезаемо и в двете творби.
В своите бележки или писма Прелъстителят говори откровено за любовта, разсъждава от позицията на човек влюбен, млад откривател на едно от най-красивите чувства. Може би и за това текстовете са на моменти изключително поетични. Ето само пример:
"Сведи глава към ухото ми и към шепота ми, тъй че тайната ми да се прокрадне в теб - това момиче аз обичам повече от живота си, защото то е моят живот, обичам го повече от всички свои желания, защото то е единственото ми желание, обичам го повече от всичките си мисли, защото то е единствената ми мисъл, обичам го по-горещо, отколкото цветето обича слънцето, по-прочувствено, отколкото страданието обича съкровението на тъжната душа, обичам го с копнеж, по-силен от копнежа по дъжда на горещия пясък в пустинята. Към него аз съм привързан по-нежно, отколкото майчиният поглед е привързан към детето, изпълнен съм с повече доверие, отколкото душата на каещия се пред Бога, връзката ни е по-неразлъчна, отколкото тази на растението с корена му".
И цялата тази поезия у Киркегор навярно идва от несподелената му любов. Любов, за която той копнее през целия си живот и любов, която така и не получава в замяна. Но както сам той казва, че за да стане човек герой му трябва жена, която да не го допусне до себе си. Допусне ли жената мъж, то от него би станал добър чиновник, но не и герой, поет, музикант, философ и пр.
Другата пък част от книгата - "In vino veritas" Киркегор разказва за пиршество на млади философи, левенти, които се събират и говорят върху чувствата, любовта към жените и най-вече за смисъла на живота. В началото на книгата той обръща основно внимание върху паметта и спомените.
"Очилата на старците са приготвени за гледане наблизо. Ако младежът използва очила, то е, за да вижда надалеч, защото му липсва онази сила на спомена, която дава дистанция и отдалечава. Между това споменът на стареца, както и паметта на детето, е дар, с който природата облагодетелства тези два периода от живота, когато човек е най-безпомощен и при все това в известен смисъл най-щастлив".
На моменти книгата може да ви сте стори малко тежка или пък, че се чете трудно и бавно. Това е може би от езика. Все пак творбите на датския философ са писани през деветнадесети век. Ако не сте чели философия и поезия в едно, то определено "Дневник на прелъстителя" е за вас. Книгата ще ви даде и един малко по-различен поглед за любовта между мъжа и жената. Тази любов, която може би остава и след смъртта.
Ангел Карадаков