За първи път се сблъсквам с канадска литература. Не съм чел нищо подобно до момента. И ако трябва да съм искрен, трябва да споделя, че съм леко разочарован. Може би съвременната литература не очаква от читателите да проявяват мисловен процес или пък вече трябва всичко да се предоставя наготово, сдъвкано.
Книгата не е лоша, но за мен бе твърде предсказуема и някак си знаех края й преди още да съм стигнал средата. Не е голяма книга, всичко на всичко 140 стр. Разказва се за пощальон, който разнася сметки, но се изненадва от факта, че все още има хора, които си пишат писма. И започва да ги чете. Действието на книгата се развива в Двадесет и първи век, но младият пощальон не ползва интернет. Хобито му е да прави калиграфски текстове, което пък изкуство му помага да пише добре хайку. И въпреки че се изкушавам да ви доразкажа какво се случва в книгата, няма да го направя.
Разочарован съм като цяло от съвременната литература, от това, че все повече и повече текстовете, дори на книгите, придобиват нивото на статус в социалната мрежа. Разочарован съм и от езика, който се употребява в тях, защото все пак той е носителят на култура и възпитание. Чрез езика се възпитава човек. За първи път видях в книга употребяването на думата "Тъпо" и то като определение за литературно произведение. Според мен такива изрази са дори непристойни за книга. Ако ви се чете нещо разведряващо, може да я прочетете и то за няколко дни, но ако очаквате нещо дълбоко и проникновено, поне според мен, това не е книгата.
Иначе поздравления на издателите, че са се сетили да публикуват автори, до които българската публика не се е докосвала.
Книгата струва 16 лв., а нейн автор е Дени Терно. Преводът е от френски на Калоян Праматаров. "Странните преживелици на един пощальон" пък печели литературния приз "Канада - Япония" през 2006 г. Освен тези страни, книгата е издавана също и във Великобритания, Германия, Китай, Франция, Русия, Чехия, Испания, Холандия, Турция, Гърция. Предстои издаване в Румъния и Иран.
Ангел Карадаков