"Ако свободата изобщо означава нещо, то това е
правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят". Това
казва Джордж Оруел в знаменитата си и твърде актуална книга днес -
"1984".
И наистина днес сме свидетели на все по-сериозен натиск
върху свободата на словото, свободата на себеизразяване и свободата в това да
бъдеш критичен или поне да имаш критично мислене. Но свободата не е в това
просто да кажеш неприятната истина, че царят е гол или че в стаята има слон.
Не. Свободата е да можеш да направиш избора да кажеш или да не кажеш нещо. Да
бъдеш или да не бъдеш, както е казал един друг автор. За това може би в нашето
съвремие образът на хора от ранга на Ориел ще стават все по-популярни и за тях
все повече ще се пише, за да може, ако не чрез наши думи, то поне чрез думите
на нашите предшественици да бъдат изречени истини, които никой (дори
самите ние) не желае да чуе.
За хора от величината на интровертния и скромен Джордж Оруел
и на буйния, емоционален и интелигентен Уинстън Чърчил, да се пише е трудно, а
и каквото и да се каже ще бъде крайно недостатъчно, за да предаде личностните
им качества и живот в пълнота.
Но опит да направи обзор на мисията на тези двама души е
направил Томас Рикс в своята книга "Чърчил и Оруел - Борбата за
свобода". Интересното в изданието е, че разказите за тези двама мъже на XX
в. не вървят отделно един от друг, но паралелно. Може би именно, за да се
покаже от една страна тяхната взаимосвързаност, но и как историческите събития
от началото на века, а и особено тези от 1940 г. нататък, повлияват на двамата
творци.
Две любопитни истории са положили началото на книгата. И
двете са разминаване на Чърчил и Ориел със смъртта. Разминаване, което може да
бъде определено като чудо, защото и двамата са имали мисия, а ако бяха починали
в младостта си, то никога не биха осъществили своето, да го наречем предопределение.
В книгата не са скрити неуспехите им. Тя не е възхвала, не е патетично слово,
което да издига на пиедестал добродетелите им и да премълчава пороците и на
двамата. За това подробно може да прочетете в изданието. Но нещото, което на
мен лично ми направи впечатление бе борбата и желанието на двамата - свободата
да бъде отстоявана на всяка цена. И никога до сега не бих и помислил, че Оруел
и Чърчил могат да са част от общ кръг. Те никога не се срещат. Не се познават
лично. Знаят един за друг от вестниците. Освен борбата за свободата и истината
тяхно общо дело е и опазването на чистотата на словото и въобще словото.
Животите и на двамата стават актуални днес по няколко
причини. Едната е, че на световната, а и не само, политическа сцена пребивават
хора, които повече приличат на клоуни, отколкото на борци за идеи. Готови да
минат през всичко и всички само и само, за да постигнат своите лични цели за
материално облагодетелстване. Актуални са още и защото онези, които трябва да
бъдат техния коректив - хората на словото, са се превърнали в страхливи,
слабохарактерни лица, неспособни да отстояват и бранят свободата и
истината.
Книгата на Томас Рикс излезе на книжния пазар през 2019 г.
През тази година и то този месец, на 21 януари, ще се отбележат 70 години от
кончината на Джордж Оруел и 55 години от кончината на Уинстън Чърчил и то само
три дни след тази на Ориел, а именно на 24 януари. Не знам дали книгата е
издадена във връзка с тези две годишнини, но определено съвпада с тях. За това
е хубаво да се обърнем към тях, за да видим собствените си действия, стремежи и
мечти за един по-добър свят. Защото и двамата, според силите си, успяха да
опазят преди всичко себе си като личности и да помогнат да живеем в свят, в който да казваш
това, което мислиш не е престъпление и няма да лежиш в лагер за това, че го
правиш.
Книгата е хубава, защото е с трезв поглед. Препоръчвам ви
я.