Иконом Димитър Петканов е човек от рядка величина. Тракийски българин, потомък на достойни наши предци, сън на свещеник, борбен дух и личност със силна воля. Щом видях на будката за книги неговата поредица "Лето Господне" реших, че определено си заслужава запознаването с неговата личност.
Четирите тома представляват стихове за всички празници и светии по църковния календар за цялата година. Животът си пък отецът описва в автобиографична книга - "Моят жизнен път - отшумели води". В книгата той говори повече за своя баща, майка и роднини, отколкото за самия себе си. Писателският му размах опиянява и те кара да бъдеш изцяло фокусиран върху написаното. А то е преди всичко красиво. Отецът е впечатлителна натура. Той много често описва природни забележителности - планини, поляни, езера, реки и градове. Разказите са му подробни, много богати, картинни. Много често ще прочетете израза му: "Целият бях очи", което показва неговата природа на наблюдател, съзерцател и ценител на красивото. Историите му са хумористични, написани леко, а дори и тъжните епизоди от живота му са така разказани, че не могат по никакъв начин да те натъжат. Това се дължи, може би и на неговата непоколебима надежда, която той има в Бога. Надежда предадена му от неговия ревностен баща - свещеник Никола Петканов. Например отец Димитър разказва, че когато баща му бил ръкоположен за свещеник "по нареждане на Одринския владика той бил отведен от турска стража в гръцката митрополия и държан там около три месеца. Насилвали го да мине под ведомството на Гръцката патриаршия, но останал непреклонен. След Априлското въстание през 1876-а бил подложен на тежки мъки и заплашван с бесило, но останал непоколебим. Връзвали го на кол в двора на затвора намазан с петмез, за да го хапят мухите, осите и разни други насекоми. От слуховете за всички тия мъки и за възможното смъртно наказание мама изгубила зъбите си - аз я запомних с един зъб", пише сам отец Димитър.
Баща му обаче остава непреклонен. Отстоява вярата и родината си и не отстъпва пред никого. Неговата надежда е подобна на подвиг. Димитър Петканов обаче получава и много завети от своя баща. Завети, които го съпровождат през целия му живот, предавани от поколение на поколение. "Пазете се от чревоугодието, защото то води лакомията, а двете - сиромашията... Всяко служение е жертва, а жертвата започва от трапезата", гласи един от заветите на баща му.
Интересен епизод от живота на иконом Димитър Петканов е започването на неговото обучение в Цариградската духовна семинария. Описването на стария Истанбул е знаменателно. "По целия път аз само гледах - бях се превърнал на очи, които жадно поглъщаха всичко около мен. Селско момче, което познаваше само 30-хилядния Лозенград - отведнъж в сърцето на милионния Цариград...", пише в спомените си отецът. В описването на древния Истанбул Димитър Петканов отправя и укор към древните християни, позволили древният Византион да падна. "Византия пое по пътя на плътоугодието и празнотата в живота, и я постигна участта на древния Рим. Рим в своята страст за зрелища и наслада създаде циркове и загина. Византия създаде хиподрумите и също последва участта на Рим. Знаем от историята, че когато турците обсаждали Цариград и стените му били застрашени от пробив, царственият град и тогава не се бил отказал от любимите си зрелища. Знаем още, че когато врагът пробил стените и навлязъл във византийската столица, елитът й начело с императора били на иподрома и гледали конни надбягвания..."
Подробно отецът описва и своето пребиваване в Цариградската духовна семинария, както и срещите му с Екзарх Йосиф, който често посещавал духовното училище, както и една визита на писателя Иван Вазов. "Като научихме за идването му, цялата Семинария се дигна на крак и се превърна на очи...", пише отец Димитър. Димитър Петканов завършва свещеническото школо с пълен отличен. Щом се завръща в Лозентрадско се захваща с учителска дейност, която извършва цели 18 години. Времето си като войник Петканов също подробно описва. Интересни, особено за любителите на военната история, са неговите записки от фронта. Той се бие в околността на Беласица, за която пише също толкова картинно, впечатлен от нейната сурова красота. След Първата световна война селото му остава в Турция и всички трябва да заминат за България и да станат бежанци. Животът му обаче се стича по съвсем друг начин от очаквания от него самия. Така той бива почти 30 години архиерейски наместник на Бургаска духовна околия. И, за да не ви отегчавам ще добавя само, че в края на книгата се разказва една едновременно странна и много прочувствена история. За една проповед на операционната маса. Проповед от оперирания.
Такива свещеници като отец Димитър са изключителна рядкост, защото не само проповядват Христово учание, но самите те го и живеят. Това показват и всичките истории и перипетии от неговия живот. Ако я нямаше вярата му, навярно той би изпаднал в отчаяние или депресия. Но той нито за миг не се отчайва, за това и Бог му помага. За нас днес, хората от новия век, такива личности ще бъдат само исторически герои, изживели достойно своя живот. Но техният живот ще бъде и в наша полза ако вземем пример и се опитаме да им подражаваме. Така делото на отец Димитър ще бъде живо и днес, сред нас.
Горещо препоръчвам.
Ангел Карадаков