Иван Вазов и неговите "Софийски разкази"


Предполагам, че каквото и да бъде казано за Иван Вазов или вече е казано, или ще бъде излишно. И все пак не мога да не спомена, че чрез "Софийски разкази" лично за себе си преоткрих Вазов. 

Разказите предлагат един изцяло нов поглед върху творчеството на големия ни поет и писател, но също така дават и любопитен опит от живота на българите (и по-специално софиянци) от началото на миналия век. Развиващата се все още столица, първият електрически трамвай, зоологическата градина, театралните постановки и разбира се - политическият живот с всичките му протести, тегоби и драми.

Погледът, изразен в Иван-Вазовите разкази, разкрива пред читателя една действителност, която е колкото далечна от нас, толкова и близка. "Сегашното време какво е? На всеки дол - печен вол? Рай според тогава (преди Освобождението). Па оценяват ли? Не! Всичко забравиха днешните хора: и какво е било, и кой го измени... Сега ни човещина, ни милост... Ще се изразкъсат един други, от омраза живота си не могат да видят! Послободнели и побеснели... Сега, та ви чета вестниците, Боже, Света Богородице! Какви са тия чудосии и срамоти? Така пише ли се на книга? Почтен човек не е останал неомаскарен!...", казва Вазов чрез устата на един от своите герои. 

На друго място, пак чрез устата на свой герой, Вазов пише: "Аз бих желал, щото в нашите училища при другите науки да се въведеше и нова наука: за човеколюбието. Нека този велик принцип на хуманност да проникне и в колибата, и в палата, и в черквата. Вместо думите "Съединението прави силата", девиза високополитическа, нека се турят над вратите на Народното събрание кротките думи на Иисуса Христа: "Любите друг друга!" - девиза високочеловеческа! У нас са проникнали от през море разни нови прогресивни учения: имаме либерали, имаме партизани на социализма, имаме ги на демокрацията, имаме даже партия републиканска и радикална. Няма кой да основе партия на милосърдието?..."

В някои от кратките разкази на поета ще откриете хумор, в някои ще откриете силен сарказъм, а в трети ще се трогнете от любовта, мъката и трагедията на Иван-Вазовите съвременници, които писателят щедро е описал в творбите си. "Софийски разкази" доближават читателя до образа на Вазов и му дават един малко по-различен поглед. Защото Вазов не е само революционен поет, изкусен разказвач и добър писател. Вазов е и изключителен наблюдател. Той съумява добре да съзерцава обкръжаващата го действителност и още по-добре да я опише в страниците на различните вестници и списания по онова време. 

Книгата е издадена от издателство Колибри, цената й е 16 лв. Чете се бързо. В самото издание има и прибавени интересни стари снимки на столицата от времето, в което се развива и действието на разказите. 

Горещо препоръчвам. 

Ангел Карадаков