И, ако трябва да бъда съвсем честен, винаги съм се чудел какво е искал в крайна сметка да каже авторът. Защо е написал едно произведение по точно този определен начин, а не по друг? Защо е добавил това изречение, не е съкратил друго и въобще какви са били неговите намерения? Вярвам, че повечето от нас са се питали, особено, когато са били ученици, всички тези въпроси.
"Изповедите на младия романист" от Умберто Еко в някаква степен открехва вратата в тази посока и представя леко разбулване на мистерията - "Какво е искал да каже авторът?". В сравнително малкото издание Еко дава насоки в това как един човек, независимо в кой период е от своя живот, може да седне и да пише. Подробно учи на кое бива и на кое не бива да се спира авторът, както и открехва тайната на това какво е искал сам той да каже в своите романи.
В своята книга Умберто Еко посочва различните видове писатели, както и различните видове читатели, които пък, всеки по свой си начин, откриват и разбират дадено произведение. Сам той дава и насока как да определим и самите ние към кое течение принадлежим, както и да знаем, че колкото различни читатели има едно произведение, толкова и различни прочети има то. Размишленията му са полезни, защото разкриват как стоят нещата отвътре, в душата и сърцето на твореца. И накрая ни показва, че всичко в писането е най-вече муза и вдъхновение, и по-малко схематичност.
И тази книга на Умберто Еко няма да ви разочарова.
Ангел Карадаков