"В миналото, когато хората живееха от красотата и изобилието на земята, небесната действителност бе много близка до тях; всеки ручей, всяка горичка и възвишение бяха святи, а от красотата и изобилието хората строяха храмове, тъй благолепни, че силите, които живеят в Рая, слязоха и заживяха в тях, и бяха спътници на мъжете и жените, и хората слушаха божественото слово", казва Джон Мейсфилд (поет и лауреат на Великобритания) в своя реч през 1930 г.
Сигурен съм, че на много от православните (а и въобще ученолюбиви хора) им е било интересно да разберат как християнската проповед достига до различните държави по света. Историята на Староанглийската църква е особено интересна, защото съчетава в себе си изповядването на православната християнска вяра, монашески подвизи, мъченичество и изповедничество, и всичко това на фона на замъци, принцове и принцеси.
"За период от близо пет века Англия бе неделима част от Църквата в пълно общение с Йерусалим, Константинопол и всички православни. По трагичен начин тя бе откъсната от това общение вследствие на насилственото нахлуване и окупиране отпреди 950 години, което покри и забули православната култура на Англия. Тази окупация продължава и до днес. Нашето гледище е, че ако един народ се разрови достатъчно дълбоко, той ще стигне до своите духовни корени", казва в предговора към книгата прот. Андрю Филипс.
Той се спира на няколко основни момента, като започва историята си от мисията, която св. Григорий, папа Римски изпраща към Англия. Делегация водена от св. Августин Кентърбърийски, известен днес като апостол на Англия. Интересен паралел прави авторът на книгата с Константинопол и Византийската империя, като извежда факти, почти непознати у нас - създаването на храмове в Константинопол, именувани на английски светии, както и извършването на богослужения по латинския лигургичен обряд.
Книгата е приятна за четене и се прочита на един дъх. В края на изданието може да откриете именник на някои от английските светии, както и датите, на които се чества тяхната памет.
Ангел Карадаков