Поразените

"Най-строго цензурирана беше паметта за миналото. Основният закон на всяка тоталитарна система е: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото"", пише в края на своята книга "Поразените" писателката Теодора Димова. 

Новата й книга, излязла на пазара съвсем не отдавна, засяга един болезнен и трагичен епизод от историята на България. Настъпването на социализма, установяването на нов ред, репресиите срещу интелигенцията, свещенството и дори обикновения човек, нежелаещ да се подчини на една твърде мракобесна идеология. 

Като камък и буца в гърлото застават думите от трите основни разказа в книгата. Три съдби, на три различни семейства се преплитат в една обща, завършваща с един гроб. Журналист, свещеник и търговец са трима различни мъже, но събдата им така се преплита, че човек би могъл да се обърка наистина ли са трима или е един и същ герой. Красотата на използваните изразни средства в текста, пренасят читателя в годините на политическа нестабилност, апатия, атеизъм и духовна нищета. 

И макар разказите да са три, в края на книгата те се обединяват някак тайнствено в един. Там, където всички жени са в очакване да се отвори гробището и да открият своите умрели. Там да запеят и молитвата "Отче наш", която е тяхното опело. Там и да застинат вечно, над своите убити съпрузи. Над 140 на брой. Историите не са измислени, но са почерпени от реални събития и личности, което прави трагедията още по-силна и смазваща. 

Ангел Карадаков