Мемоарът "Последна спирка Аушвиц" и човешката жестокост

Безчовечната жестокост може да бъде видяна истински, гротескно истински, в единствения мемоар написан от Аушвиц. 

Авторът е Еди де Винд. На български книгата излиза през 2020 г. и е потресаващо описателна за онова, което се е случило пред и зад стените на един от най-жестоките и страшни лагери в човешката история. 

Мемоарът се чете бързо, но всеки един ред кара буквално гърлото ти да пристегне и да се питаш колко страшна може да бъде човешката жестокост. В този своеобразен разказ на очевидец ще откриете и любовта, надеждата, дори вярата, но и ще опознаете отблизо жестокосърдечието, истинската злоба и омраза. 

Колкото и пъти човек да е слушал за лагерите на смъртта, винаги ще се изненадва на онова, което милиони хора са изпитали на гърба си. С цената на своите животи. Е, в "Последна спирта Аушвиц" ще се убедите, че не само, че реалността на онези хора е по-жестока, отколкото може да си я представите, но и колко силна психика са имали онези пък, които са оцелели и са съумели да опишат сполетялото ги зло - за да се помни и да не се повтори никога повече. 

В този мемоар откриваме образа на един холандски лекар от еврейски произход, който започва да пише тайно върху листовете на случайно намерена тетрадка в дните на своето освобождение. И всичко това, докато се опитва да спаси тежко болни хора, оставени на произвола на съдбата. Но този лекар, носещ името Еди де Винд, открива и любовта в лагера в лицето на Фридел. Това е единственото, което ги крепи срещу зверствата на нацистите. 

Обръщайки страниците на тази книга, се надявате никога повече това да не повтори и никога повече да не се ражда някой, който може да стигне до такова човекомразство. Потресаващ епизод от нея е историята на момиче, чието семейство е изцяло избито. То не вижда радост от своето освобождение. "Да се радваме ли, че доживяхме свободата", се питат някои от описаните хора в мемоара. Защото всичко, което са имали до преди заминаването за Аушвиц, вече го няма. Цели семейства са избити, цели животи заличени...

"Описанията на Де Винд на хората и преживяванията им в Аушвиц - на затворниците, на охраната, на оградите, на храната, на татуировките, на душовете и на касапницата - предлагат дълбоко вникване в един човек, който е бил наблюдателен, докато го наблюдават, и който вероятно без дори да има намерение, е съхранил спомените си за момента, когато думите ще победят нацистите, когато техните престъпления е трябвало да бъдат извадени на показ, за да не се допуска да се случат отново", пише Джон Бойн, автор на "Момчето с раираната пижама". 

Накрая ви предлагам и един цитат от самата книга: "Ето затова се навеждам толкова от прозореца към Блок 10, където е тя. Ето затова нейната ръка стиска толкова силно телената мрежа на прозореца ѝ. Ето затова тя обляга глава на дървената рамка. За да не угасне стремежът ѝ към мен, да не угасне копнежът ни към онези обвити в мъгла сини планини".

Ангел Карадаков