Ако ви се е искало да прочетете книга, която да ви вдъхнови да си отворите книжарница, то "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл е точно такава.
Щом затворих последната страница на книгата осъзнах, че искам да я отворя отново и да започна пак да я чета. Като тематика дневникът не е нещо специално. Обикновения живот на един книжар в Англия. Интересното в книгата е, че през всичките тези дни, в които авторът описва своя живот на продавач на книги, човек може да открие и себе си. Особено ако е от онези, които обичат книгите.
В книгата има остри коментари по отношение на модерните технологии. Интересен момент е поставянето на разстрелян електронен четец в книжарницата. Типично по английски в книгата има и страхотен сарказъм, ирония и изобщо великобритански хумор. Смял съм се от сърце на един от случаите, в който Шон Битъл описва свой клиент, когото нарича просто той\тя, защото не е сигурен точно какъв пол е клиентът му, защото полът му зависел от настроението. Да, в книгата са описани голяма част от клиентите в книжарниците, което говори за доста подробно наблюдение върху хората влизащи и излизащи в книжарницата.
В някои от типовете персонажи открих и себе си. Иначе дневникът препраща и към Джорж Оруел и неговите спомени от книжарницата. Цитатите са добре подбрани и си личи, че авторът е човек, който има афинитет към книгата. Както и някъде другаде четох "Дневникът на един книжар" е едновременно весела и тъжна книга, която няма как да ви остави безразлични. Особено към четенето.
И накрая. Както казах и по-горе вечерта, в която прочетох книгата едвам заспах, защото след прочитането й толкова се превъзбудих и развълнувах, че се поколебах дали да не започна четенето отново. Ако желаете да не се натоварвате и да прочетете нещо, което ще ви отпусне - това е книгата за вас.
Ангел Карадаков
P.S.
Започнах поредицата от публикации за прочетени книги с тази, защото смятам, че любовта към четено първо идва от любовта към книгите. Надявам се да има повече любители на книги, за да има и повече четящи хора.