Първо започвам с уточнението, че не съм особено голям фен на пътеписите. Винаги съм ги пренебрегвал, защото във времена, в които можеш да гледаш видеа, прелистваш снимки, някак си не виждам смисъл да си представям как изглежда Кайро, Лондон или Париж. За това и съм ги леко пренебрегвал през всичкото това време.
На последния базар на книгана в НДК обаче, се натъкнах на една книга, която ми грабна очите - "Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г.". Както вече ви казах, пътеписи не харесвам, но исторически книги... Да, фен съм. Съответно веднага си взех този пътепис на тосканския благородник Джовани Киаромани, който пътува като частно лице в състава на посолство изпратено от император Леополд I. Джовани описва пътя им от Виена до Бурса, както и срещата им с Османския султан.
Пътеписът е изпълнен с много премеждия, като особено интересен момент е оплакването на Киаромани от комарите по Дунава. Има интересен момент при навлизането му по нашите земи и споменаването на исторически факт за църквата "Св. София", който не знам дали е известен и на историците ни днес. Ако не е, то трябва да се добави към историята на храма.
Ръката на Киаромани е саркастична, пише иронично на моменти. Две от писмата му са в стихотворна реч, което предразполага читателя да се пренесе буквално в онова време. Книгата не е голяма, а изданието на български е двуезично, което е в помощ на учещите италиански, защото втората част на книга е именно на този език.
Ръката на Киаромани е саркастична, пише иронично на моменти. Две от писмата му са в стихотворна реч, което предразполага читателя да се пренесе буквално в онова време. Книгата не е голяма, а изданието на български е двуезично, което е в помощ на учещите италиански, защото втората част на книга е именно на този език.
Ако ви се пътува от Виена до Бурса и то през 1659 г. непременно го направете в компанията на Джовани Киаромани.
Ангел Карадаков