"За мишките и хората" бе първата книга от творчеството на Джон Стайнбек, която ми попадна пред очите и прочетох за има яма няколко дена. Може да ви се стори малко скучна на моменти или пък дори инфантилно бавна. Но книгата определено си струва.
Разказът е наистина затрогващ. В него Стайнбек разказва за двама пътуващи селкостопански работници - Джордж и Лени. Лени и специален човек. Той на места не разбира какво върши и това обикновено му навлича много проблеми. Двамата приятели пътуват от ферма във ферма и мечтаят да построят свое място. Моментът, в който разказът се преобръща на 180 градуса е (разбираемо), когато се намесва една дама. В разказа ще ви направи впечатление и отношението към чернокожия слуга, който на моменти се появява в различните моменти. Чрез този герой, според мен, Стайнбек обръща особено внимание на хората с по-тъмна кожа и за отношението към тях от началото на XX в.
Завършекът е особено драматичен. Няма да ви го кажа, за да не ви разваля удоволствието да го прочетете, но определено си струва. Малко бавно върви действието, но накрая си заслужава търпението. Като завършек ви предлагам кратък цитат от книгата, който ми направи впечатление:
"Ами ако си нямаш нийде никого?... Как ще се чувстваш тогава? Ами ако трябва да седиш тук и само да четеш? Вярно, човек може да поиграе на подкова, дорде се мръкне, но после, ще не ще, трябва да чете книги. Ама това не оправя нещата. Трябва да имаш някого край себе си... Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Не е от значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел. Да ти кажа ли аз на тебе - изплака Крукс, - без приятел на човек му е пусто, поболява се от самотия".
Ангел Карадаков