"Змийско кълбо" от Франсоа Мориак - книга след, която се мълчи

След книга като тази се мълчи. И тишината след прочита от нея е една от най-дълбоките, най-силните, защото книгата разкрива метаноята на човешката душа и преображението в живота на човека, което обикновено идва в края му. 

Не съм очаквал, че тази малка книжка толкова силно ще ми повлияе. Наистина. Тя е всичко на всичко 135 страници, които обаче не се четат толкова бързо, колкото си мислите. Поне на мен ми отнеха две седмици да я прочета. Тя се чете бавно. Чете с много внимание и определено трябва да се замисляте над всеки един ред. 

Книгата не случайно се казва "Змийско кълбо". Това кълбо, което се корени в душите на всички ни, и кълбо, което сме длъжни да разплетем или поне да се опитаме да разплетем от сърцето си. Главният герой е изключително самотен човек. Тази творба на Мориак показва до къде може да доведе самотата човека. Романът разказва за един богат и известен адвокат, който достига до трудна и на моменти много болезнена равносметка на своя личен живот. Той решава да напише писмо в края на битието си. Писмо до жена си, за да й обясни много неща от поведението си, отношението и най-вече любовта си към нея или от липсата на такава. 

Франсоа Мориак
И накрая искам да завърша с един кратък откъс, който ми хареса точно за завършек: "Враг на близките си, ненавиждан от всички, без приятели, нещастен в любовта, ревнуващ толкова силно жена си, че цял живот не й е постил един мимолетен флирт като момиче - възможно ли е да е потърсил в края на живота си утешение в молитвата? Не ми се вярва: от тези редове най-вече прозира умствено разтройство, и при това съвсем характерно: мания за преследване, безумие под религиозна форма. Ще ме запиташ дали все пак в неговия случай не става дума за истинско християнство. Не, аз съм обигран по тези въпроси и знам колко струва подобно благочестие. Този лъжемистицизъм, признавам го, предизвиква у мен непреодолимо отвращение". 

Книгата ще ви хареса. Уверен съм в това, но определено си дайте време, за да я прочетете бавно. Защото книги като тези се четата така, а след тях се мълчи. 

Ангел Карадаков