Сигурно знаете, че за книгата не бива да се съди по корицата. Бих добавил, че за книгата не бива да се съди и по първите абзаци от нея. Направих такава грешка започвайки "Книжарничката на острова".
Както може да се досетите от заглавието - книгата разказва за книжарница на отделен остров, единствена в малко американско градче. Интересното и за съвременната литература е, че разказите, сюжетът и историите са с много рязък край. На места тежък и болезнен. Болезнено откровен, бих допълнил.
Книгата, въпреки че на корицата пише, че има и хумор в нея, въобще не е смешна, нито пък има забавни моменти. Не. Книгата е тъжна и в същото време красива. Разказва за любовта на един вдовец - книжар. За неговата любов към книгите, към семейството и приятелите и най-вече към литературата.
Всяка глава от книгата започва с бележка от главния герой и негово лично мнение за някоя книга. Книгата малко наподобява на "Дневникът на един книжар", която пък съдържаше (преди всяка глава) мисли на Оруел за книжарницата и книгите. Американската литература (за мен поне) е трудна за четене, особено съвременната. За мен някак си е важно езикът в книгите да бъде малко или пък даже много над онзи, на който ние говорим в ежедневието си.
При всеки случай книгата е наистина хубава. Все пак е обявена и за бестселър на New York Times. Но тя не е просто поредната книга за книгите. В нея има и нещо друго. Може би и някакъв вид борба за това книгите да не изчезнат. Определено е многопластова и се чете на един дъх.
Ако обичате книги за книгите, книжарниците, книжарите и литературата, то тази е за вас, но да си знаете, че в нея хумор няма да откриете. Просто е тъжна. Приятно четене.
Ангел Карадаков