Като човек, който малко или много се интересува от история, трябва да ви кажа, че книгата на историка Саймън Дженкинс е изключително интересна.
Той съумява в изключително кратко и сбито съдържание да предаде историята на континента ни. Разбира се, първото нещо, което ме поинтересува бе дали и ние, като нация и народ присъстваме там. Има ни и то на няколко места. Доколкото съм запознат с нашата история, трябва да кажа, че Дженкинс ни най-малко не ни е омаловажил. Дори на моменти може да предизвика приятна усмивка.
Трудността да описваш историческите факти е и в това да успееш да представиш ситуацията, такава каквато е била, защото има твърде голяма опасност да навлезеш в дълбоките води на интерпретациите, споровете и съответно да представиш едностранчиво или необективно историческата истина. Примери за последното имаме и дори от нашето ежедневие. Оценките обаче, които Саймън Дженкинс дава в края на книгата си заслужават вниманието. В крайна сметка ако не се научим да познаваме добре историята, да я помним и предаване на бъдещите поколения и най-вече да се поучаваме от нея, то ще се въртим в един неспирен омагьосан кръг, в който ще се редуват - война и мир, мир и война - безспир.
Книгата ще бъде интересна и за тези, които не са запознати изцяло с историята на страните от Европа, а знаят откъслечно инфорация за различни събития и личности. В изданието е наблегнато повече на военната история и на конфликтите на континента, но разбира се, има и доста култура, наука и постижения. Центърът и героите на книгата са страните от Централна и Западна Европа. Страни, които и днес диктуват общата ни политика и задават дневния ни тон. Тук те са с една нога пред нас, защото за жалост ние не сме имали възможност 500 години да градим, създаваме и развиваме. Това пък трябва да ни насърчава да го правим днес.
Ангел Карадаков