Казимеж Брандис е първият полски автор, с когото имах честта да се запозная. Увлекателното му перо потапя изцяло в един друг свят. В света на идеите.
Писмата, които героят пише до своята госпожа Z, са изпълнени със силна емоционалност. Обръщайки внимание на своето време Брандис успява да улови и духа на отминалите времена. Четейки човек първоначално решава, че се запознава с творчеството на някой писател от средата или края на на XIX в. А след това с изненада установява, че чете автор от петдесетте години на миналия век.
"Никога не можем да избягаме от себе си. Няма такова място, дето човек би могъл да се скрие от онези, които ни преценяват и които ние преценяваме. Нашият образ, който сме оставили в чуждите очи, и чуждият образ, който сме отнесли в своите - този двоен акт на робство и несправедливост, свързващ ни през далечните разстояния, е в последна сметка нещо, което бихме могли да смятаме за свобода и справедливост; ежедневно избираме и ежедневно се поддаваме на едното и другото - това са справедливостта и свободата, които сме в състояние да имаме, които сме заслужили", пише той в едно от своите писма.
Според самия Брандис "литературата не е професия, тя по-скоро води към професия", защото обогатява духа, възвисява душата и укрепява човека в неговия личен, а и не само, свят. С тази си творба Брандис дава храна за размисъл поне за няколко месеца напред.
Книгата се чете бавно. Преглъща се трудно, но всяка една страница е богатство, което си заслужава да не бъде оставено на праха на забравата. Горещо препоръчвам.
Ангел Карадаков