.png)
В усойно време, сред трудности, мъка и недоимък, в семейството на селски свещеник се ражда дете. Историята на пръв поглед е обикновена, но Жорж Папазов успява да постави в наглед обикновената история темите за вечното и непреходното, смисъла, любовта и чистите отношения.
Винаги съм го свързвал с абстрактните му картини и рисунки. Наскоро обаче на български, за първи път, излезе книгата „Поп Васил“ – разказ за свещеническо семейство, в което бащата отец Сотир загива трагично, а след това синът му Васил го наследява в попрището на духовното служение.
Това, което прави впечатление в творбата, е, че в нея почти няма пряка реч, няма диалози. Разказът е картитен, образен. Тече гладко и бързо, а на моменти започва или завършва неочаквано. Епохата на случващото се не може да бъде определена със сигурност, но разказът започва около Освобождението и завършва с установяването на комунистическата власт в България. В този откъслек от почти век се развиват животът и служението на отец Васил.
Отвъд битовизма на ежедневието разказът показва дълбочината на междучовешките, иначе тривиални, отношения. Показва мястото на любовта, на верността, на искреността, на трагизма в отказа да поемеш отговорност за действията си.
Книгата ни показва още, че бягството от живота не е решение, а отказ от отговорност, от поемане на вината, от извинение, от искане на прошка и най-вече от покаяние. Покъртителен е краят на героите на Папазов. Едногодишно отсъствие на поп Васил ще отприщи истински бедствия за семейството му…
Много интересен момент е, че разказът преминава в първо лице, като главният герой е наречен „дядо ми“, а след това отново се връща към вече започнатия разказ. В повестта не са пропуснати ключови моменти от пътя на България и на българите в началото на XX век и Световните войни.
„Поп Васил“ ни принуждава да мислим за живота. За трудностите, за тревогите, за изпитанията. Ясно ни показва как може общността да бъде разрушена, ако откажем да поемем отговорност или ако се уплашим и избягаме, защото бягството не е решение, а присъда.
Книгата излиза за първи път през 1968 г. в Париж, Франция, а на български е издадена от Галерия „Структура“ в превод на Станимир Делчев.
Автор: Ангел Карадаков